Рационално безсмъртие

"Ако смъртта беше благо, боговете нямаше да са безсмъртни", Сафо

Добре дошли в сайта за рационално безсмъртие!

Ситуацията в обща теория на системите

Ще призная, че се лутах повече от десет години в литературата по системни изследвания и обща теория на системите (ОТС), докато се ориентирам и намеря решение на проблема за представяне на идеята за лично безсмъртие в тези понятия.

“Кибернетиката е била конгломерат от нефизически направления в науката дотогава, докато за всички тях не е била намерена единна концептуална основа – понятието сложна система.”

Б. С. Флейшман

Ще призная, че се лутах повече от десет години в литературата по системни изследвания и обща теория на системите (ОТС), докато се ориентирам и намеря решение на проблема за представяне на идеята за лично безсмъртие в тези понятия. Не съжалявам за положените усилия и изразходваното време. Когато, след време, обхванах с един поглед изградената мисловна конструкция, ме изпълни радост и удовлетворение, защото тя ми се стори красива и отговаряше на всички изисквания.

Не така се чувствах, когато трябваше да обхвана с един поглед концепциите за обща теория на системите и да направя избор на “работно понятие”, “работна системна теория” и т.н. Един кратък обзор на състоянието на развитие на общосистемната проблематика е необходим за по-задълбоченото и пълно разбиране на тези идеи, но може да бъде изпуснат от всеки, който не се интересува от теоретични подробности.

Системният подход и ОТС възникват като реакция на неспособността на традиционните методи в науката да постигнат адекватно описание и обяснение на явленията, отнасящи се към така наречената “организирана сложност”1 или още големи, самоорганизиращи се системи, които стават специфичен обект на системните изследвания.Тъй като сложните, самоорганизиращи се системи и изучаващите ги дисциплини са извънредно разнородни и многоаспектни, това обстоятелство не може да не намери израз в разногласие по повечето възлови въпроси на ОТС: същност, статус, пътища за построяване, логически апарат и пр.. Състоянието на теоретически плурализъм, което се наблюдава от времето на първите идеи2 за ОТС до днес, въпреки че понякога се сочи не като недостатък, а като качество3, не може да не безпокои, да не буди съмнения и в края на краищата, просто да пречи на изследователската практика. Съществува добре проявено желание у системолозите, подхранвано от осъзната необходимост в науката и практиката за изживяване на разногласията.

През последните няколко десетилетия бяха проведени широко разгърнати философско–методологически изследвания4 и бяха предложени редица нови оригинални идеи за изграждане на ОТС5. От не по-малко значение е прогресът на частните системни изследвания и по-специално тези ориентирани към проблемите на сложността и самоорганизацията и формиране на теория на самоорганизацията6. Процесът на осъзнаване на значението на теория на самоорганизацията за ОТС е вече започнал7, но това действително е самото начало, тъй като синергетиката още един път, няколко десетилетия по-късно, категорично и ясно поставя въпроса за ОТС в духа на пионерските идеи на Л. фон Берталанфи8 и може да се разглежда като втора, по-силна проява на същия процес на теоретичен синтез, който започна с развитието на теория на отворените системи9.

За теоретичното описание и разбиране на запазването са важни както описанието и разбирането на конкретните негови форми, така и откриване на връзка и общото между тях. Израз на този познавателен процес е от една страна непрекъснатата диференциация и специализация в науката, а от друга – процесите на обобщение и синтез.

В ранните и предшестващи етапи от развитието на науката, тенденцията към диференциация е била преобладаваща – възникване на широк спектър от нови конкретни науки, формиране на все по-тесни дисциплини и съответни тесни специалисти, доминиране на аналитичните методи и пр. Без да се губи темпа на диференциация и без да се омаловажава неговото значение за развитието на науката, за съвременното общество става все по-актуална и по-характерна тенденцията към интеграция – синтез на знанието, между- дисциплинарно проникване и пр. Въпреки че, процеси на диференциация в науката протичат и днес, даже много по-интензивно отколкото по-рано, не това е характерната черта на науката в настоящето. Определящо е явлението интеграционен взрив. Целостта и единството на науката не могат да бъдат обезпечени само на базата на центробежни тенденции в познанието. Настъпил е моментът, когато диференциацията отстъпва и бива изместена от своята противоположност – интеграцията, която по същество е стъпка към разкриване на единството в огромното многообразие на откритите и описани форми на запазване на всички нива. Интеграцията се извършва с ускорени темпове и придобива водещо значение в развитието не само на науката, но и в практическата дейност на хората.

Именно, засилването и доминирането на интегративните тенденции, прави все по-популярни в науката сложните образувания, наречени – общи теории10. В началото на ХХ век общите теории са рядко явление. Съществуват единични опити за създаване на такива теории, които остават без необходимия резонанс в научната общественост и без ефект върху развитието на науката в цялост. От средата на миналия век до днес. Обаче, общите теории се превръщат в необикновено модна и разпространена дейност. Съществуват развити и има заявка за създаване на: обща теория на системите, обща теория на колебанията, обща теория на управлението, обща теория на развитие на обществото, обща теория на решаване на задачи, обща теория на организацията, обща теория на държавата, обща теория на знаковите системи, обща теория на изкуството, обща теория на науката и пр., а пълният списък на всички общи теории би отнел няколко страници.

Какъв тип интеграция на научното знание се извършва със създаването на общи теории?

За отговора на този въпрос е съществено да се разграничат понятията – обект на изследване и предмет на изследване. Под обект на изследване се разбира някакво явление от действителността, което е взето в цялост, със своята многостранност и пълнота на проявите. Предмет на изследване на една или друга наука е определена страна, “срез” на обекта, отделящ се с помощта на средствата на тази наука и може да се изследва с използвани от нея методи. В един и същи обект могат да бъдат определени множество предмети. Анализът на интегративните процеси показва, че се обособяват два основни типа интеграция на знанието: по предмет на изследване и по обект на изследване. При това, интеграцията по предмет на изследване се осъществява от общите теории, докато интеграцията по обект се осъществява от комплексните науки (като медицината). Двата типа интеграция не са противопоставени и се осъществяват успоредно. В рамките на общите теории интеграцията се проявява в следното:

  • Достига се до единство на описанието и обяснението на определени страни на явления с различна природа;
  • Използва се единен унифициран език при описанието и обяснението и по този начин се постига концентрация на знанието в единна знакова система. Това означава намаляване на разнообразието от термини, прилагани в науката, но също така и възможност за комуникация между различни дисциплини;
  • Повишава се ефективността на познавателния процес, тъй като се експлоатират определени общотеоретични резултати в нови области на изследване и по този начин новите обекти на изследване се явяват като познати.

Възникването на общи теории означава езикова и информационна интеграция на науката,т.е. повишаване на единството на езика на науката и повишаване на целостта на знанията за многообразната действителност.

Към научните теории се предявяват ред изисквания, които взети заедно представляват твърде силни условия: адекватност, непротиворечивост, пълнота на описанието на предметната област, обяснимост на връзките между различните компоненти вътре в самата теория и т.н., които взети заедно представляват твърде силни условия. Понякога, към теориите не се подхожда толкова строго и се прилагат по-леки изисквания и това позволява да се говори за теория в строг смисъл и теория в широк смисъл. Във всички случаи, обаче, остава определено ядро от изисквания – за насоченост, за логическо единство и цялост, за наличието на идея, която да задава не само основанията, но и границите на теорията и пр., което е достатъчно конструктивен критерий за отличаване на този род построения в науката.

Спецификата на общите теории в сравнение с останалите е техния между дисциплинарен характер. Ако една теория е в състояние да опише и обясни обекти, които са предмет на други дисциплини, то тя може да бъде квалифицирана като обща. Разбира се, определението “обща” е относително и могат да съществуват общи теории с твърде различен обхват. Такива, които проникват в две или три дисциплини или други, наречени “всеобщи”, или “общонаучни”, които имат претенции във всички дисциплини. Естествено, последните представляват изключителен интерес и са могъщи интеграционни центрове за знанието.

И така:

Обща теория – това е преди всичко система от знания, която има всички признаци на теорията в най-общ смисъл, а нейната специфика е междудисциплинарния и характер, който почива на особен “срез” на действителността, общ за няколко или всички дисциплини.

При формирането и развитието на общите теории, откриването и експликацията на някаква аналогия, която има общ или всеобщ характер играе базисна роля. Изискването за наличие на аналогия е най-важното условие за поставяне на въпроса за създаване на обща теория. Аналогията в законите, на които се подчиняват колебателните процеси с различна природа – физически процеси, химически процеси, биологични процеси, социални и пр., служи за основа на изграждане на обща теория на колебанията. Фундамент на кибернетиката, като обща теория на управлението е аналогията между процесите на управление в природата, обществото и техническите устройства. Или, в модерната днес дисциплина – синергетиката, като обща теория на самоорганизацията, основа е аналогията в процесите на самоорганизация при физическите системи, химическите системи, в биологията, обществото, чак до космическите системи и Вселената.

Изискването за аналогия в общите теории се експлицира по–строго чрез понятието изоморфизъм. Тогава в обектите, които се описват от определена обща теория се откриват структури, намиращи се във взаимно еднозначно съответствие За изграждане на обща теория е съществено да се формира абстрактен модел, който се описва на съответен език и отразява една или друга страна на редица обекти или цялата действителност. Въпросът за множеството обекти, които се описват от определения абстрактен модел остава открит и непрекъснато се уточнява. Това положение се нарича принцип на изоморфизма и представлява водеща идея при създаването на общи теории. Принципът на изоморфизма е следствие от смяна на идеите за постигане на единство в науката.

“Характерното за XIX век виждане да се сведат всички нива на действителността към физическото разбиране на света, се сменя от разбирането на света като множество разнородни сфери, несводими една към друга, независимо от тесните взаимовръзки. В противоположност на редукционизма, възниква идеята за построяване на единна наука по пътя на перспективизма. Тази концепция тръгва от факта, че дълбоката диференциация на научното знание е несъвместима с опитите да се използва физиката като основа на унифицирана наука. В основата на перспективизма лежи идеята за това, че общите категории на мисленето си приличат в различните отрасли на съвременната наука, откъдето възниква принципната възможност за построяване на единна наука въз основа на изоморфизма на законите в нейните различни области. Това означава, че може да се говори за структурни сходства на теоретичните модели, които се употребяват в различните области на науката.” 11

Във връзка с това възниква цяла група въпроси свързани с познавателната ценност на аналогиите, необходимо е да се отчетат някои позиции относно научната ефективност на този подход.

Оставям настрана съмнението12 относно научната плодотворност на метода на аналогиите и принципа за изоморфизъм в частност, интерес представляват условията за научна ефективност на тези методи.

Характерна трудност за общите теории е противоречивото изискване от една страна за общност (дори всеобщност), от друга за съдържателност и методологическа ефективност.Търсейки общност (и особено всеобщност), естествено нараства заплахата от тривиалност на изводите и загубване на методологическа ефективност. Осъзнат и многократно обсъждан от системолозите, този момент е добре проявен при обща теория на системите, която се стреми към всеобщност.

Самият Л. фон Берталанфи пише: “ От момента на своето възникване теория на системите веднага се натъкна на критика, която видя в нея фантастична и твърде самонадеяна концепция. Някой твърдяха, че обща теория на системите е тривиална, доколкото тъй наречените изоморфизми са само труизми, сочещи, че математиката може да се приложи към всякакви неща, и затова теория на системите има значение не по голямо от “откритието”, че 2+2=4 е еднакво справедливо и за ябълките, и за доларите, и за галактиките.” 13 На въпроса за тривиалността на теорията сериозно внимание отделя и К. Болдуинг, който коментира претенциите за всеобщност по следния начин: “Безусловно, няма стремеж да се създаде единна независима “обща теория практически на всичко”, която да замени всички специални теории на конкретните дисциплини. Такава теория ще бъде почти безсъдържателна, доколкото ние винаги жертваме съдържанието в полза на всеобщността, и всичко, което ние практически можем да кажем по отношение на всичко, - това е почти нищо.” 14 Широко разпространеното схващане е, че степента на общност на произволен вариант на обща теория на системите се определя от степента на общност на изходните му понятия и преди всичко от основното понятие за тази теория – система. За понятия, които се въвеждат по формален начин, е известно че съществува обратно съотношение между обема и съдържанието му. Съгласно това съотношение, колкото е по-широко понятието, толкова по-бедно е неговото съдържание. Крайната общност (всеобщност) на обща теория на системите, трябва да доведе до крайна бедност на съдържанието на тази теория и да сведе до нула нейната методологическа ефективност. Но толкова бедна теория може просто да се окаже ненужна, тъй като нейното съдържание може да се окаже интуитивно ясно и да не се нуждае от теоретичен анализ. Към това трябва да се прибави, че компромисът, който може да се нарече “златна среда”, т.е. да се създаде обща теория на системите, която да обхване широк кръг от явления, но не да достигне всеобщност, за да не загуби своята съдържателност, може да има смисъл от някаква гледна точка, но по отношение на проблема за построяване на обща теория на системите е методологически неудовлетворителен. Доколко този проблем е сериозен може да се съди от факта, че всеки от клоновете на решаване на общосистемната проблематика, които бяха разгледани по-горе, може да се разбере, като се приеме за база фиксиранато затруднение, а в зависимост от начина на неговото решаване са предложени повечето от класификациите на концепциите за обща теория на системите15.

Дилемата общност (особено всеобщност) – тривиалност е тясно свързана с въпроса – кои аналогии (изоморфизми) могат да бъдат основа на общи теории, т.е. да бъдат квалифицирани като научни и плодотворни.

Още от самото начало16, теоретиците на обща теория на системите настояват, че не всички смътни и повърхностни аналогии могат да бъдат база за теоретизиране, а преди всичко изоморфизмите в математическия смисъл на думата, т.е. строгото съответствие между всички елементи и отношенията между тях на сравняваните явления. Нещо повече, “всяко теоретично мислене действително е основано на аналогии, но оправданите аналогии се отличават от случайните с относително по-дълбоката природа на отношенията, които извикват аналогията.” 17

След продължилото повече от три-четири десетилетия търсене в общосистемната проблематика, на този момент може да се даде една значително по-добре осъзната и разгърната трактовка. Изходната позиция е достатъчно категорична и се формулира примерно така:

“Централно звено на действително научните аналогии – това е съществеността на сходните връзки и отношения в различните обекти. (В противен случай, аналогията неизбежно се оказва повърхностна и безсъдържателна, подбуждаща към лъжливи изводи.)... За създаване на плодотворна обща теория единствено принципа за изоморфизъм е малко. Необходимо е изоморфизмът да бъде съществен, т.е. общите параметри на различните явления да отразяват в значителна степен тяхната качествена специфика, тяхната същност.” 18. Принципът на съществения изоморфизъм, а не просто принципът за изоморфизъм, трябва да бъде ръководна идея при създаване на обща теория на системите. Така изпъква една важна и трудна задача – разкриване не просто на аналогия, а на определена съществена аналогия, която да прави възможен съответния “срез” на действителността.

Решаването на тази задача по необходимост минава през по-общото и адекватно разбиране на съотношението между същност и специфика, същност и общо. Еднакво неправилно и с отрицателни последици за познавателния процес е разбирането, че спецификата има единствено и незаменимо право да изразява тяхната същност, както и обратното залитането по обобщенията и твърденията, че общото в края на краищата има монополното право да отразява същността. Очевидно, трябва да се изоставят твърде близките до ума, но недаващи резултат, методи за конструиране на абстракции, с претенции за общност, като последователното изключване на онези прояви, които са присъщи на спецификата, т.е. чрез търсене на формално общите моменти. “Нали отделянето само на тъждественото във всички системни направления ни довежда до ситуацията, при която обратното съотношение между обем и съдържание обуславя крайната бедност на съдържанието на обща теория на системите и нейните фундаментални понятия”- пишат Ахлибининский, Ассеев и Шорохов – “следователно, трябва да се търси решение на проблема на принципно друг път. В това отношение се оказва твърде полезен опита, натрупан в история на философията. Работата е в това, че проблема за общността и съдържателността на теорията е от първостепенно значение, нали философската теория по необходимост има пределна общност” 19. Идеята да се ползва опита на философията в това отношение ми се струва твърде перспективна, но е твърде важен начинът на нейната реализация.

Преди да премина към анализ на общосистемните концепции ми се иска да обърна внимание на това, че тази задача има всички основания да бъде определена като затворен логически кръг, който може да се разкъса само при положение, че бъде намерено решение на важни и основополагащи за обща теория на системите въпроси. Сложността се състои в това, че за да бъдат оценени различните подходи и решения към проблема за обща теория на системите трябва да съществува общопризнат и ефективен вариант на такава теория. Такъв обаче не съществува, въпреки че когато се каже – обща теория на системите – най-често се разбира варианта на Л. фон Берталанфи, който се ползва с най-голяма популярност. Този вариант поставя задачата за обща теория на системите, но не я решава пълно и окончателно, а само демонстрира, че може да се мисли в тази посока.

Така, пред мен възникна задачата най-малко да изработя достатъчно аргументирана идея за обща теория на системите, която да служи за критерий за оценка на съществуващите концепции. След това да направя избор на работна системна концепция и да я развия до вариант на обща теория на системите,който да включва по естествен начин идеята за лично безсмъртие и да бъде адекватен за нея понятиен и логически апарат.

 

Бележки и литература:

  1. Weover W., Science and Complexity, American Scientist, vol.36,1948,p.536-544.
  2. Началото на ХХв. – Е.С. Фьодоров ( 1906г.), А.А.Богданов (1925-1929г.), Л. фон Берталанфи (1928г.) и пр.; П.К. Анохин (1935г.)
  3. Юдин Б.Г., Некоторые особенности развития системных исследований, Системные исследования, Е-к 1980г., стр.8.
  4. Виж сборниците излизащи години подред: Системные исследования (СССР) и General Systems ( USA).
  5. Садовский В.Н., Логико-методологический анализ “общей теории систем” Л. фон Берталанфи, Проблемы методологии системного исследования, М., 1970г.
  6. Теория на нелинейните колебания и вълни автовълновите процеси) (руската школа на Л.И.Манделщам, М.И.Рабинович и др.); Теория на дисипативните структури ( (брюкселсаката школа на И.Пригожин); Синергетиката ( школата на Х.Хакен).
  7. Jantsch E. The Self-Organizing Univers, 1980, Pergamon; Рузавин Г.И., Синергетика и принцип самодвижения материи, сп. В.Ф. кн.8, 1984г. и др.;
  8. Bertalanffy L.von, General System Theory – A Critical Review, “General Systems”, vol. VII,1962, p.1-20., Берталанфи Л. фон, Общая теория систем – обзор проблем и резултатов, в кн. Системные исследования, М., 1969г., стр.37.; Bertalanffy L. von, General System Theory. Foundation, Development, Dpplications, N.Y., 1968, 1971.
  9. Колев Т., ОТС и синергетика: някои аспекти на взаимоотношението и взаимодействието, Доклад на ІІ-ра национална среща по философски въпроси на физиката, гр.Кърджали,1986г.;
  10. Сичивица О.М., Сложные формы интеграции науки, М., 1983г., стр.22, стр.26.
  11. Садовский В.Н., Логико-методологический анализ “общей теории систем” Л. фон Берталанфи, Проблемы методологии системного исследования, М., 1970г.
  12. Buck R.C., On the Logic of General Behavior Systems Theory, in Feigl H and Scriven M. (eds.), Minneapolis, University of Minnesota Press,1956,p.223-238.
  13. Bertalanffy L.von, General System Theory – A Critical Review, “General Systems”, vol. VII,1962, p.1-20., Берталанфи Л. фон, Общая теория систем – обзор проблем и резултатов, в кн. Системные исследования, М., 1969г., стр.37.
  14. Боулдинг К., Общая теория систем – скелет науки., в кн. Исследования по общей теории систем., М.,1969г.стр.107.
  15. Садовский В.Н.,Системный подход и общая теория систем: статус, основные проблемы и перспективы развития, Системные исследования, Е-к 1979г.; Сагатовский В.Н., Системная деятетельность и ее философское осмысление, Е-к 1980г. и др.
  16. Bertalanffy L. von, Hempel C.G., etc., General System Theory: New Approach to Unity of Science., Human Biology, vol. 23, 1951.
  17. Рапопорт А., Принцип математического изоморфизма в общей теории систем, сб. Системные исследования Е-к 1973г., стр.161.
  18. Сичивица О.М., Сложные формы интеграции науки, М., 1983г., стр.22, стр.26. Ахлибининский Б.В.,Ассеев В.А.,Шорохов И.М.,
  19. Принцип детерминизма в системных исследованиях, Лен., 1984г., стр.12, стр.16.