Рационално безсмъртие

"Ако смъртта беше благо, боговете нямаше да са безсмъртни", Сафо

Информация (ОТС дефиниция)

Настоящата дефиниция е от гледна точка на системно-информационния подход (кибернетичен вариант на обща теория на системите), който следва да се разглежда като вид функционално-прагматичен подход към понятието информация.
 Понятието информация отразява феномен, който интегрира три независими аспекта синтактичен, семантичен и прагрматичен.

  • Информацията е форма на отражение, което снема неопределеността от определено събитие или явление.
  • Информацията съществува под формата на код, записан върху материална структура. Информацията не може да съществува без наличието на материален носител. Връзката между информация и носител се реализира на базата на хиперструктура.
  • Не всяка хиперструктура, или не всяка форма на отражение представлява информация, а само тези форми, които в управление на кибернетични системи. (Ф. П. Тарасенко, 1963 г., стр. 82; Н. И. Гришкин Понятие Информации 1973 с. 144; И. Земан, Кибернетика и Философия с. 787)
  • Информацията по съдържание е независима от непосредствения си носител и може да бъде копирана, прекодирана или прехвърляна върху други носители без промяна и без загуби. (принцип за инвариантност на информацията)


Обобщено: информацията е форма на проявление на материята различно от маса и енергия, присъщо за само-организиращите се и само-регулиращи системи. Информацията е винаги организирана в системи от информация.

Редица автори считат невъзможно прилагането на концепцията за информация към неживи системи. Според тях, информационните процеси се появят за първи път и само на нивото на живите системи и постигат на високо ниво на съвършенство в социалните системи (Н. Жуков, 1963; 1966; А. Н. Кочергин, 1965;  Г. И. Поляков, 1964;  Л. А. Петрушенка, 1964; М. Янков, 1966; M.K. Бочаров, 1967; Д. Н. Менитский 1967). Други автори приемат информацията като атрибут само на високо организираните системи.

Разлика между Ентропия и Информация

Първата стъпка за разделяне на Системно-Информационния подход от Атрибутивния подход подход е разделянето на ситемите на два класа:

  • Системи, чието поведение се описва и обяснява достатъчно добре чрез описание на тяхната енергия
  • Системи, чието поведение НЕ може да бъде обяснено единствено чрез описание на тяхната енергия.

Първия клас системи се характеризират с това, че са най-стабилни при постигане на термодинамично равновесие:

S = S(max) , където S е ентропията на системата, а S(max) е максималната ентропия, а потенциалната енергия е минимална и състоянието на равновесие на системата се обуславя от "външни" за системата термодинамични параметри.

Във втория клас системи протичат "информационни процеси" (Д. И. Дубровский "Психические явления и мозг"), разглеждани не просто като възприемане, пренос, обработка и складиране на сигнали, а активното използване на информацията от системата за определени цели (управление). И така информационният процес е израз на дейността на системата по отношение на околната среда и представлява форма на целенасочено поведение. Такива системи се характеризират с голяма "вътрешно обусловена" устойчивост, която не зависи пряко от термодинамичните параметри на обкръжаващата среда. Обикновено заемат термодинамични състояния, които са далеч от термодинамично равновесие

  S  < < S (max)

Под информационен процес в този случай се разбира не само приемане, преобразуване, пренос по комуникационни канали и складиране на информация, а "пълен цикъл", който освен посоченото включва също използване на информацията за цели на системата (т.е. процесите протичащи в началното и крайното звено на представената диаграма). Използването на информацията е в основата на процеси като обратна връзка, регулация и управление характерни за втория клас системи. При това, понятието информационен процес може да се разглежда само конкретно за ограничена система или кръг от системи за разлика от процеса на комуникация, който може да обхваща цялата вселена.

Фигурата по-горе е публикувана за първи път от C. E. Shannon 1948 "A Mathematical Theory of Communication". Както е видно от оригиналната диаграма на Шенън успешното предаване на информация по комуникационен канал на първо място предполага наличие на източник и получател на информация.

Следователно, въпреки че в чисто количествени аспекти Информацията е обратно пропорционална на Ентропията (Нег-ентропия по К. Шрьодингер или Синтропия по А. Шент-Гьоргии), приравняването на Информация към Ентропия може да стане за сметка на редукция на понятието и пренебрегване на прагматичните аспекти на информацията. Така както не би могло да се обясни поведението на кибернетичните системи единствено посредством описанието на тяхната енергия.

Необходимо е да се направи разлика между физична (енергийна) ентропия и кибернетична (информационна) негентропия, което позволява  да се прояви спецификата на теорията на информацията. (Н. И. Гришкин Понятие Информации 1973, с. 114; Y. Bar-Hillel Semantic Information and its Measures p.309-311)

Информация и Отражение

Връзката между информация и отражение се проявява при разглеждане на информацията като хиперструктура вписана в степените на свобода на материален носител. Някои автори дават дефиниция на информация на тази база като - отразено разнообразие.Тази концепция е удобна за разбирането на познавателния процес, който така може да бъде представен като процес на предаване на обективно съществуващо разнообразие от даден обект към субект. Но, можем ли да приравним всяка форма на отражение или всякакъв вид хиперструктура с информация?
Да се отговори позитивно на този въпрос е равносилно да се признае, че съществуването на информация е възможно независимо от съществуването на самоуправляващи се и самоорганизиращи се системи (атрибутивен подход).Различните варианти на атрибутивен подход към информацията водят то обедняване на понятието по съдържание. Този подход се явява необходимо но не достатъчно условие да се дефинира информационен процес, не отчита същественото единство на синтактичните, семантичните и прагматичните аспекти на информацията. Отъждествяването на информация и отражение не позволява напълно да се разкрие филосовското значение на понятието информация за развитие на нашите представи за структура, взаимодействие и отражение на нивото на самоорганизиращите се и самоуправляващи се системи. (Н. И. Гришкин 1973). Гришкин представя като изходна позиция информацията като подредено отражение. И така, информацията НЕ Е в основата на всяко отражение, а отражението на нивото на кибернетичните системи, придобивайки семантично и прагматическо значение, се превръща в информация.

Информацията като хиперструктура и като форма на отражение е свързана с два реда характеристики. От една страна информацията съществува под формата на кодиран запис върху своя носител, т.е. представлява в някакъв вид изменени физически параметри на носителя. От друга страна информацията е свързана с обкръжаващата реалност до колкото преставлява форма на отражение насъщата реалност. За изграждане на единна обща теория на информацията ще бъде необходимо разработването на адекватни концепции и прецизно математическо описание на съответствието между информация (запис) и източник на сигнала (отразен реален обект, оригинал). Опитите за търсене на изоморфизъм между сигнал и източник са показали двусмисленост и са защитавани и оспорвани от редица автори. Търсенето на паралел, съответствие или изоморфизъм принципно е издържано между оригинал и информацията по съдържание и не е приложимо към двойката оригинал и сигнал.

 Информация и Порядък

 [в преработка]


Използвана литература:

Н. И. Гришкин - Понятие Информации, 1973

Д. И. Дуковский - Психические Явления и Мозг, 1971

C. E. Shannon - A Mathematical Theory of Communication, 1948

Т. Ж. Колев - Рационално Безсмъртие Без Мистика и Религия

 

Вие сте тук:Начало Терминологичен речник Информация (ОТС дефиниция)